Като термин и форма жанрът “есе” (букв. "опит”) е въведен от Мишел дьо Монтен (1533-1592). Между 1580 г. и 1588 г. Той издава три книги, озаглавени “Опити” (Essais), в които надделяват литературно-философските му размишления върху конкретни исторически факти от неговото минало и съвремие, етически въпроси, свързани с битови и културни проблеми.
Когато пишете есе, вие споделяте вашия опит по даден проблем.
Каква е структурата на есето?
-
Въведение (увод/ въвеждащи думи).
-
Теза.
-
Аргументи (доказателствена част).
-
Заключение (заключителни думи и изводи).
Как да си изберете тема?
Проблемът трябва да ви вълнува - радва или тревожи, притеснява или окриля, изумява или убеждава, стъписва или подтиква. В неговата разработка трябва да вложиш своето разбиране и своето чувство за него. Преди да седнеш да пишеш, поживей, преживей есето известно време вътре в себе си; оформи го донякъде предварително във вътрешен план, нагласи се към него.
Непосредствено преди да започнете да пишете есето – направете, сами за себе си, „мозъчна атака“ - взимате бял лист хартия, пишете темата отгоре на листа и без да се замисляте и за секунда, пишете всяка асоциация, която буди у вас темата. ВСЯКА!!! Дори нещо да ви се види глупаво – не се замисляйте, може точно то да се окаже оригинално, да го развиете и това да грабне вашите читатели!
Опитайте се да бъдете оригинални! Но недейте да се мъчите и да се чудите с часове как да поднесете по-интересно информацията, а го направете по-непринудено.
Започнете с нещо просто като:
„Вчера сънувах един сън...“
„Върся си аз и си мисля...“
„Знаете ли какво ми разказа наскоро един мой приятел...?“
Малко информация за всяка част на есето:
1. Въведение
Въведението представлява няколко изречения, които въвеждат читателя в темата. Чрез него ние определяме тона на нашето есе – дали да бъде бунтарски и с творбата си да докажем, че не сме съгласни с даден проблем, дали да защитим още по-категорично твърдението, поместено в заглавието, или да поднесем на читателя аргументи, защитаващи и двете тези - „за“ и „против“, и така да предложим на читателя ни сам да избере коя от двете тези да подкрепи.
Въведението отговаря на въпросите: Защо тази тема ни е интересна? Как разбирам темата? Какво е моето мнение относно засегнатия проблем? За да си дадете отговор на тези въпроси – търсите информация (в Интернет, в книги, засягащи проблема, в учебници, спомняте си какво сте чули от някого, какво ви е направило впечатление скоро, което можете да свържете с темата, можете да сравните чужди гледни точки (на автори, на учени, на свои роднини и приятели) и т.н.
Въведението може да започне по няколко начина:
а) с реторични въпроси – това са въпроси, които не изискват отговор;
Да вземем например темата „Бог за мен е...“ Ако решим да започнем с реторични въпроси, може да напишем:
„Замисляли ли сте се някога какво е Бог? Дали е енергия или нещо друго? Съществува ли изобщо или това е вътрешната сила, която се съдържа във всеки един от нас?“
Целта на този вид въведение е да провокира читателя, да го накара да се замисли по дадената тема, да разчовърка нещо в съзнанието му.
б) можете да представите есето си като история – под формата на сън, пътуване във влак, някаква лична история, която ви е развълнувана и така да представите своята гледна точка; Ако си служим отново с темата „Бог за мен е...“ и решим да го представим като пътуване, може да напишем:
„Ах, колко е красива природата навън! А мен ме дели само едно стъкло от нея... Нищо! След няколко часа пристигам в Бургас и там ще успея да се насладя на всички божествени творения. Чудя се как ли Бог е създал земята толкова красива. Категорично смятам, че Той е най-великият творец!“
в) въведението може да бъде под формата на фуния – крачка по крачка да се доближавате до същината на проблема;
„Всеки от нас поне някога в живота си се е запитвал защо съществува, как е създаден той и всичко около него и неминуемо стига до въпроса за зараждането на света. Много пъти съм се питал какво е онова нещо, което е създало целия свят и не мога да не се сетя за Бог. За мен Той е...“
г) можете да започнете и с мисъл на известен човек, с поговорка, пословица, цитат от книга и т.н.;
„Казват, че: „Някои хора са толкова гладни, че Бог не може да се появи пред тях в друг вид, освен като хляб.“ Бог е във всичко – в храната, която ядем, във водата, която пием, в нас самите. За мен Бог е онова нещо, което ме кара сутрин да стана от леглото, готов за новия ден...“
Най-важното качество на въведението е то да буди интерес у читателя. На него се дължи дали ще бъде обърнато специално внимание на вашето есе, или не.
-
Теза
Тезата е най-важната част от есето. Тя съдържа вашето лично мнение за проблема. С няколко изречения формулирате своите мисли така, че те да звучат ясно, точно и завършено, да не объркват читателя и да не се получават двусмислици. Обмисляте аргументите, с които ще защитите своите думи. Разбира се, трябва да прочетете различни източници, за да формирате своето мнение. Не приемайте четенето като нещо тягосно и скучно. Имате свободата да четете, каквото си искате – ТОВА СИ Е ВАШЕТО ЕСЕ, ВАШЕТО МНЕНИЕ, ЩЕ ИЗПОЛЗВАТЕ ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО НА ВАС ВИ Е ИНТЕРЕСНА!!! Подбирате най-безспорните позиции и мнения и ги подреждате, подчинявайки се на логиката. Може да разгърнете своите мисли под формата на „ветрилото“, т.е. всеки следващ аргумент допълва предишния. Също така може да бъде тип „матрьошка“ - всеки следващ аргумент да бъде логично следствие или причина на предишния. За да ви бъде по-лесно, можете да си „нарисувате“ аргументите във формата на схема, „дърво на идеите“, таблица или фигура. Така ще видите нагледно своя замисъл и ще ви стане по-лесно да формулирате тезата си и много обобщено ще очертаете и защитаващите я мнения, факти, позиции.
След като сте формулирали своето мнение по проблема (тезата). Може да отделите място и да обясните някои сложни думи, които ще използвате в есето си.
За темата „Бог за мен е...“ може те да бъдат: думата „религия“, различните религии по света – християнство, ислям, будизъм, шинтоизъм, атеизъм и т.н.
-
Аргументи (доказателства).
В доказателствената част на есето се търси „истината“. Тук интерпретираме различните позиции, мисли и отношения, които сме събрали, за да докажем своята теза и така да стигнем до своята „истина“. Ако искаме да спорим със себе си, пак тук му е мястото.
След като вече сте подредили (изброили) своите аргументи в тезата, започвате да ги развивате последователно. Основната цел е да ги изкажете ясно и последователно – така, че да ви разберат. Важно е да извлечете най-подходящите факти и данни, които подкрепят тезата ви. Всеки абзац завършвайте с обобщаваща мисъл (изречение). В повечето случаи за едно стандартно есе 4-5 аргумента/доказателства са достатъчни.
Целта е да бъдете, колкото се може, по-убедителни!
-
Заключение.
Заключението представлява няколко изречения, които обобщават идеята на есето. Извеждате вашите изводи – сбито и накратко. Без никакви спекулации, разсъждения и нова информация. След като сте представили всички свои доказателства, следва да обобщите тяхното значение в заключението. Ако сте започнали с реторични въпроси, можете и заключението да го оформите като въпроси и така да оставите творбата си с отворен край – читателят да бъде провокиран и да се размисли над засегнатия от вас проблем.
Не забравяйте, че това си е вашето творение и вие решавате как да го напишете. Приемете го като своя рожба, така както писателят приема своята книга, а композиторът, своята мелодия. То излиза изпод вашите пръсти!
Успех и вдъхновение! :) :) :)
