„ Атанасссовссскоооо езерррооо 2010 годинаа.Събрали сссме сеее кррррай огъняяяяя и пием фалшива рррракияяяяя...“

      Човек обича да прави равносметка на живота си.Какво е свършил през изминалия ден,какво ново му се е случило,как е реагирал,какво е научил и т.н.За равносметката няма време -можеш да я правиш всеки ден,година или просто когато се почувстваш готов.Най-красивите неща в живота се появяват изведнъж-връхлитат те със сила,на която нямаш време да прецениш скоростта,за да си сложиш предпазната маска.Тези хора,тези събития изскачат пред теб и те изненадват с хладнокръвната си откровеност и симпатична непринуденост.Те променят живота ти,същността ти,защото са специални и не са нужни години на доказване,за да разбереш,че ТОВА нещо си е ТВОЕТО нещо,че мястото ,на което си попаднал,хората,които си срещнал,не са случайни.Може цял живот да бъдеш с някого и той да не съумее да ти подари дори капка удоволствие в сравнение с един напълно непознат,който за броени дни да смени посоката на живота ти.Има нещо романтично в кратките неща.Случват се за миг,а остават отпечатъка си в сърцето ти за цял живот.Нищо не може да се сравни с чувството змия да пълзи по ръцете ти,да криволичи между пръстите ти,да усетиш студеното и тяло и неизвестността в посоката и на движение.Магията не е породена от това,че си видял кукумявка на постройката пред теб,а от жестовете,които придружават историята.Детската радост в очите на отсрещния,щастлив от това,че е сбъднал мечтата ти,чувството на еуфория от създадената ситуация,фактът,че човекът се е досетил точно за тебе-това е красотата,това е Магията на Атанасовско езеро.
        Всъщност Атанасовско езеро не е самото езеро,не е прочутата луга,не е лековитата кал,не е топлината на лагерния огън...Не са дори птиците...Атанасовско езеро са хората.Тези,които създават магията.За мен преди една година видовете птици бяха два-врабчета и кокошки.Сега с гордост мога да кажа,че съм виждала белоока потапница,розово фламинго,къдроглав пеликан и дори каспийска рибарка.Научих се да гледам високо в безкрайното синьо небе,да търся с поглед една точица,да се вглеждам в детайлите и,да се чувствам горда от това,че съм я разпознала,че съм я видяла...,но магьосниците от Бригадата ме научиха и на нещо друго-да гледам напред,високо,да търся щастието и когато го видя,макар и дребно,да се вгледам добре в него и да му се зарадвам,да му отдам цялото си внимание.Истинската красота е именно в малките неща-тези,които не ги купуваш с парите на вашите,тези,за които не е нужно да работиш като роб,за да ги получиш.Истинските неща се подаряват,при тях няма условия и уговорки,няма игрички,но очите,които са нужни,за да ги видиш и усетиш,никой не ти ги дава даром.Те се придобиват и само сам със сила и воля можеш да ги заслужиш.Казват,че всеки ден на човек му се отдава възможност да направи поне едно чудо-със себе си или на някого,няма значение,но ,ако човекът не съумее да разчете знака,който му е даден,не ще успее да създаде чудото.Щастието е различно за всеки-за колекционера едно,за орнитолога друго,за некрофила съвсем различно.Най-важното обаче е,когато го срещнеш,да успееш да го забележиш и да не те е страх от промяната,която то ще нанесе върху всекидневието ти,защото щастието е само за смелите и за тези,които не ги е страх,че ще изгубят в играта.

Благодаря,че с ваша помощ придобих своите „очи“ за искрените неща в живота.Благодаря,че се научих да правя разлика между стойностните хора и другите.Благодаря,че съм част от БДЗП.Благодаря,че ЩЕ НИ има и догодина!Благодаря,че ме научихте да казвам:

БЛАГОДАРЯЯЯЯЯЯЯЯ!!!

:):):)