Позьорско ли е да се помага?? (За Емил Харизанов)


Има много странни хора по света,които си мислят,че да помагаш е позьорско. Въобразяват си,че хората,които участват в благотворителни инициативи,го правят с едничката цел да центрират вниманието на околните върху себе си,да блеснат пред другите с това,че са добри личности,спасяващи света. Не са действащи лица заради идеята,а само за това да придобият популярност или с други користни цели. Има ли наистина такива хора?Има ли човек,който би целял да натрупа известност или някоя жълтичка в своята хазна,на гърба на болно детенце,инвалид или природозащитна акция? Кажете ми,има ли човек,който да похабява енергията си,времето,здравето,много често и парите си,за да ги дари в името на нещо,в което не вярва,а просто така,за да се набие на очи и после да кажат за него хората,че е съпричастен. Не мисля!Хората помагат,защото искат и вярват в идеята. Няма такъв отговор:“Не мога да помогна,нямам достатъчно пари,нямам начин!“Винаги има ли желание,има и път,по който да тръгнеш и да съдействаш,с каквото имаш възможност. Не е ли така? Например ако някой няма пари,но рисува добре,пише добре или бродира гоблени,то по всяко време може да продаде или да дари някоя своя творба за каузата. Пиша тези редове,защото съм афектирана от думите на мой приятел,който ми каза,че съм била „истинска поза“,поради причината,че съм написала на skype- а си думите: „ www.save-emo.org ,пратете поне 1 sms-че!“ Става дума за младия български талант Емил Харизанов ,който при скок от кей,не по-висок от метър, в плитчината на Варненското езеро,счупва счупва пети шиен прешлен. В момента двадесет и три годишният Емо е в съзнание,парализиран от раменния пояс надолу с частична подвижност в ръцете,но с висок шанс за оздравяване (над 90 %).За тази цел е необходимо събирането на средства за лечение и рехабилитация извън България,надхвърлящи 200 000 евро. Естествено има хора,които си казват,че Емо не е единственият,че има безброй такива случаи. Разбира се,че има!Това е животът-една безкрайна борба!Но ако хората се обединят и заделят поне 1.20 лв от днешната си дажба,ще спасят един живот,ще направят един човек пълноценен и щастлив,а какво по-красиво и по-благородно от това?Забравих да кажа едно важно нещо-след успешното си дипломиране Емил полага изпит и е приет в Академията за приложни изкуства във Виена. Той е сред малцината в курса на известния австрийски професор по скулптура и мултимедия Ервин Вура. Може би се питате защо толкова навътре съм приела историята на Емо,защо не се занимавам с личната ми история,а се вглъбявам в съдбите на другите .Реално той не ми е никакъв,не го познавам лично,не познавам приятелите му,но Бог ми е свидетел,че откакто гледах репортаж по една от националните телевизии за него преди около година,не съм спряла да разпространявам неговата лична драма и дарителския номер (текст: „DMS Emo „на номер: 17 777).Защо ли?Защото е един от нас,част от мене и от тебе. Неговата история може да е моя,твоя,на съседа...Емо не е по-важен от другите хора в беда.Той е човек-нито повече,нито по-малко.Млад човек,който заслужава да му се даде възможност да прослави България като един отличен талант.
Напоследък все повече хора смятат,че „помощ“ е мръсна дума,избягват да я споменават и да мислят за смисъла и. Това е жалко ,защото за съжаление,хората не са равни помежду си-някои са по-богати,други бедни,някои имат болно сърце,други нямат никакво. Затова ако всеки помагаше на ближния си,независимо било то роднина,приятел,непознат,с ветът щеше да е по-хармоничен,по-спокоен и значително по-приятен.




П.С.: Пратете поне 1 sms с текст:“ DMS Emo“ на номер 17 777 или посетете сайта www.save-emo.org .Да го спасим!!!




ИЗПУСНАХМЕ ЕВГЕНИ-СПАСЕТЕ ПОНЕ ЕМИЛ!!!